Подкастите, музиката и непрекъснатите известия вредят на паметта
Човешкият мозък действа като аналогов компютър, обработвайки пакети информация един по един, а нашите мозъци имат доста лимитирана честотна лента.
Непрекъснатото слушане на подкасти може да има негативно влияние върху мозъка и да изчерпи когнитивните ви запаси.
Журналистът Адам Кларк Естес от " Вокс " предлага размишления – основани на личния си опит – върху необятното потребление на аудио наличие. Различни проучвания на психолози и невролози акцентират обстоятелството, че спирането на непрекъснат поток от тласъци може да освободи честотна лента и да даде отмора на мозъка ви.
Човешкият мозък действа като аналогов компютър, обработвайки пакети информация един по един, а нашите мозъци имат доста лимитирана честотна лента, съгласно Ърл Милър, професор по неврология в Масачузетския софтуерен институт. „ Когато си мислите, че вършите доста задания по едно и също време, в действителност превключвате от една задача на друга “, споделя Милър. „ Мозъкът ви непрекъснато и бързо превключва сред задания и вие не го осъзнавате. Но това има когнитивна цена “, изяснява той. Виновникът? Човешката еволюция.
Според професора, мозъците ни са еволюирали в саваната, в среда, бедна на информация, където не е имало доста за наблюдаване. Ето за какво сме придобили механизми, които ни разрешават да се фокусираме интензивно върху едно нещо в даден миг. „ Преди, когато мозъците ни са еволюирали, това е работело добре. Но през днешния ден, с всички тези екрани и всички тези налични източници на информация, това е съвършена стихия от когнитивно комплициране, с което мозъците ни не са еволюирали, с цел да се оправят “, заключава Ърл Милър.
Живеем в общество на многозадачност, значително с помощта на смарт телефоните. Скуката ни е непоносима: бомбардирани с екрани, със слушалки, залепени за ушите ни, ние непрекъснато превключваме сред действителния и виртуалния свят. Подобно на друго наличие, предлагано от обществените медии, подкаст платформите ви предизвикват да слушате идващия епизод. Като непрекъснато разделяме вниманието си, в последна сметка се затрудняваме да синхронизираме преходите си сред виртуалния и действителния свят. Мозъците ни обаче не са еволюирали, с цел да живеят по този метод, и това непрекъснато превключване има действителна когнитивна цена.
Би било прекомерно опростено обаче да се упрекват единствено екраните и обществените медии, които не са съществували през 90-те години на предишния век, когато за първи път се е появил Walkman. След това идва ерата на iPod - устройството, което дава името на подкастите - последвана от появяването на iPhone, всякога засилвайки желанието (и способността) човек да запълни мозъка си с колкото се може повече информация. Между 2015 и 2025 година времето, което американците прекарват в слушане на подкасти, се е нараснало с 355%. Приблизително една четвърт от тези слушатели им отделят повече от 10 часа седмично.
През 2005 година медицинският откривател Лучано Бернарди изследва физиологичните резултати от слушането на разнообразни стилове музика. За негова огромна изненада, участниците в проучването са били най-спокойни (кръвното им налягане е спаднало, сърдечният им темп е забавен) по време на двете минути тишина сред творбите.
Десет години по-късно, невробиологът Имке Кирсте излага разнообразни групи мишки на разнообразни звуци - от Моцарт до бял звук и тишина - в продължение на два часа всеки ден. Излагането на тон задейства неврогенезата (създаването на нови неврони) при всички мишки, само че тези нови кафези се развиват във функционални неврони единствено при тези, изложени на тишина. С други думи, неналичието на сензорен вход е била потребна за мозъка им.
Неврологът Маркъс Райхъл и екип от откриватели от Университета на Вашингтон нарекоха нестимулираното положение на мозъка ни „ режим по дифолт “ – положение, което в действителност е много интензивно, даже неподвижен. Интроспекцията се случва, когато мозъкът влезе в този режим по дифолт: тогава построяваме автобиографичния си роман и оставяме въображението си да се рее. Мозъчните области, които се задействат в режим по дифолт, се деактивират, когато мозъкът е ангажиран. По този метод, когато слушате подкаст, става по-трудно да оставите мозъка си да се рее.
„ Животът се колебае сред болежка и досада, по-лош от болката “, написа Артур Шопенхауер в *Светът като воля и показване *. Нещо повече, за Блез Паскал отегченият човек е този, който „ тогава усеща своята незначителност, своята изоставеност, своята некомпетентност, своята взаимозависимост, своята изтощение, своята празнина “. С други думи, философът декларира, че това, което човек заобикаля в скуката, е борбата със себе си; това е страхът да се окаже самичък с мислите си.
Мозъкът ви разчита на когнитивни запаси, а фокусирането върху голям брой задания изчерпва тези запаси през целия ден. Опитът да вършиме две неща по едно и също време значи превключване сред задания, принуждавайки мозъка ви непрекъснато да извлича информация, характерна за всяка от тях, което ви изтощава. В резултат на това всяка задача лишава повече време, вършиме повече неточности и изпитвате нараснал стрес. „ Едно от най-хубавите неща, които хората могат да създадат, е да излязат измежду природата “, споделя Глория Марк, професор по компютърни науки в Калифорнийския университет в Сан Диего и създател на „ Разстояние на вниманието “. Така че, с цел да се отпуснете, изключете телефона си, свалете слушалките си и се насладете на момента. Винаги можете да слушате последния епизод на „ Трансфер “ по-късно.
Непрекъснатото слушане на подкасти може да има негативно влияние върху мозъка и да изчерпи когнитивните ви запаси.
Журналистът Адам Кларк Естес от " Вокс " предлага размишления – основани на личния си опит – върху необятното потребление на аудио наличие. Различни проучвания на психолози и невролози акцентират обстоятелството, че спирането на непрекъснат поток от тласъци може да освободи честотна лента и да даде отмора на мозъка ви.
Човешкият мозък действа като аналогов компютър, обработвайки пакети информация един по един, а нашите мозъци имат доста лимитирана честотна лента, съгласно Ърл Милър, професор по неврология в Масачузетския софтуерен институт. „ Когато си мислите, че вършите доста задания по едно и също време, в действителност превключвате от една задача на друга “, споделя Милър. „ Мозъкът ви непрекъснато и бързо превключва сред задания и вие не го осъзнавате. Но това има когнитивна цена “, изяснява той. Виновникът? Човешката еволюция.
Според професора, мозъците ни са еволюирали в саваната, в среда, бедна на информация, където не е имало доста за наблюдаване. Ето за какво сме придобили механизми, които ни разрешават да се фокусираме интензивно върху едно нещо в даден миг. „ Преди, когато мозъците ни са еволюирали, това е работело добре. Но през днешния ден, с всички тези екрани и всички тези налични източници на информация, това е съвършена стихия от когнитивно комплициране, с което мозъците ни не са еволюирали, с цел да се оправят “, заключава Ърл Милър.
Живеем в общество на многозадачност, значително с помощта на смарт телефоните. Скуката ни е непоносима: бомбардирани с екрани, със слушалки, залепени за ушите ни, ние непрекъснато превключваме сред действителния и виртуалния свят. Подобно на друго наличие, предлагано от обществените медии, подкаст платформите ви предизвикват да слушате идващия епизод. Като непрекъснато разделяме вниманието си, в последна сметка се затрудняваме да синхронизираме преходите си сред виртуалния и действителния свят. Мозъците ни обаче не са еволюирали, с цел да живеят по този метод, и това непрекъснато превключване има действителна когнитивна цена.
Би било прекомерно опростено обаче да се упрекват единствено екраните и обществените медии, които не са съществували през 90-те години на предишния век, когато за първи път се е появил Walkman. След това идва ерата на iPod - устройството, което дава името на подкастите - последвана от появяването на iPhone, всякога засилвайки желанието (и способността) човек да запълни мозъка си с колкото се може повече информация. Между 2015 и 2025 година времето, което американците прекарват в слушане на подкасти, се е нараснало с 355%. Приблизително една четвърт от тези слушатели им отделят повече от 10 часа седмично.
През 2005 година медицинският откривател Лучано Бернарди изследва физиологичните резултати от слушането на разнообразни стилове музика. За негова огромна изненада, участниците в проучването са били най-спокойни (кръвното им налягане е спаднало, сърдечният им темп е забавен) по време на двете минути тишина сред творбите.
Десет години по-късно, невробиологът Имке Кирсте излага разнообразни групи мишки на разнообразни звуци - от Моцарт до бял звук и тишина - в продължение на два часа всеки ден. Излагането на тон задейства неврогенезата (създаването на нови неврони) при всички мишки, само че тези нови кафези се развиват във функционални неврони единствено при тези, изложени на тишина. С други думи, неналичието на сензорен вход е била потребна за мозъка им.
Неврологът Маркъс Райхъл и екип от откриватели от Университета на Вашингтон нарекоха нестимулираното положение на мозъка ни „ режим по дифолт “ – положение, което в действителност е много интензивно, даже неподвижен. Интроспекцията се случва, когато мозъкът влезе в този режим по дифолт: тогава построяваме автобиографичния си роман и оставяме въображението си да се рее. Мозъчните области, които се задействат в режим по дифолт, се деактивират, когато мозъкът е ангажиран. По този метод, когато слушате подкаст, става по-трудно да оставите мозъка си да се рее.
„ Животът се колебае сред болежка и досада, по-лош от болката “, написа Артур Шопенхауер в *Светът като воля и показване *. Нещо повече, за Блез Паскал отегченият човек е този, който „ тогава усеща своята незначителност, своята изоставеност, своята некомпетентност, своята взаимозависимост, своята изтощение, своята празнина “. С други думи, философът декларира, че това, което човек заобикаля в скуката, е борбата със себе си; това е страхът да се окаже самичък с мислите си.
Мозъкът ви разчита на когнитивни запаси, а фокусирането върху голям брой задания изчерпва тези запаси през целия ден. Опитът да вършиме две неща по едно и също време значи превключване сред задания, принуждавайки мозъка ви непрекъснато да извлича информация, характерна за всяка от тях, което ви изтощава. В резултат на това всяка задача лишава повече време, вършиме повече неточности и изпитвате нараснал стрес. „ Едно от най-хубавите неща, които хората могат да създадат, е да излязат измежду природата “, споделя Глория Марк, професор по компютърни науки в Калифорнийския университет в Сан Диего и създател на „ Разстояние на вниманието “. Така че, с цел да се отпуснете, изключете телефона си, свалете слушалките си и се насладете на момента. Винаги можете да слушате последния епизод на „ Трансфер “ по-късно.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ